За книгата: година / - Здравей, Константин, - първото нещо, което чух, когато дойдох на себе си. Отваряйки очи, видях, че седя на снежнобяла маса в също толкова бяла стая. Отсреща стоеше около четиридесетгодишен мъж, който ме гледаше с интерес, подпрял глава на ръката си. - И няма да се разболееш - отговори той, като на свой ред също започна да го изучава с поглед. Тънки черти, тъмна къдрава коса и внимателни очи, които ме гледат - така бих го описал накратко. Мълчанието се проточи, но никой от нас нямаше намерение да го наруши..